Metodi Markov

“Страшен автогол си вкарах с това куче. Така го заобичах, да се побъркаш направо. Ама и другите, сигурно без Бананя, на който не му пукаше, той и така си беше щастлив, за нищо, още не съм виждал негър, щастлив за нещо.”
― Romain Gary, زندگی در پیش رو

“ВИСОКОПАРНО

Точно когато слънчевата роза пищно аленееше, влетях като стрела в един автобус с източена снага и топли очи на кошута, който лъкатушеше по южната линия. С нюх на индианец, поел по бойната пътека, долових присъствието на един младеж, чийто врат беше по-долъг отколкото на бързоног жираф, а меката му шапка бе украсена с плитчица, подобаваща на герой от упражнения по стил. Като из сажденото лоно от вонящата му на нищожно количество паста за зъби уста избликна раздорът – изригна, за да развихри пагубния си вирус между младежът с врат на жираф и плитчица около шапката и един пътник, плах и невзрачен на вид. Първият се обърна към втория със следните слова: “Кажете ми, зли човече, нима не личи по всичко, че нарочно ме настъпвате?” Изричайки тези думи жирафошиестият младеж се устреми да седне.

По-късно, сред внушителната шир на площад Ром, отново съзрях младежа с врат на жираф и плитчица около шапката, придружен от свой другар, сведущ по мъжките одежди, който му отправи следната критика, неубягнала от острия ми слух – критика към връхната дреха на жирафовратия младеж: “Ще трябва да пристегнеш яката на палтото си, като прибавиш, или преместиш по-нагоре едно кръгообразно копче”
― Raymond Queneau, Exercises in Style

“Как чудесно се успах…

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.”
― Мария Донева

“Младият мъж отговаря, че колкото за писане – не пише, няма такава насоченост, но би могъл да стане например… главен редактор.”
― Исак Бабел, Вдъхновение